Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.   SLOW DANCE /БАВЕН ТАНЦ/   Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка? Или пък чул ли си как пада дъждът по земята? Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата? Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?   По- добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък.   Музиката не продължава за винаги. Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден? Когато питаш някого „ как си ” чуваш ли отговора? Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?   По- добре се отпусни Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък.   Каза ли си някога на детето си „ това ще го направим утре ” и в бързината си не видя тъгата му? Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне? Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш „ здравей ”!                                                        
По- добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък.                                      Музиката не продължава завинаги. Когато тичаш като луд губиш половината радост от пътуването. Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори. Животът не е спринт.                                   
Затова отпусни се и чуй музиката, преди да спре песента.
Helene Segara and Laura Pausini "On n"oublie jamais rien."

Доста тъжничко, но пък много мъдро и...добронамерено! Благодаря!

Знаеш ли, поплаках си...

Поздрави!

Много хубаво и тъжно.