Зеленият казал:

"Ясно е, че аз съм най- важният.
Аз съм знакът на живота и на
надеждата.Бях избран за тревата,
дърветата и листата. Без мен всички
животни ще умрат. Погледни природата
и ще видиш, че аз съм в по-голямата
част от нея."

Синият го прекъснал:

"Ти мислиш само за земята, но

погледни небето и морето.
Водата е основата на живота.
Небето дава пространство, мир
и спокойствие. Без мен всички
вие ще бъдете нищо."

Жълтият се подсмихнал:

"Вие сте толкова сериозни. Аз нося смях,
веселие и топлина на света.
Слънцето е жълто, луната е жълта,
звездите са жълти. И всеки път,
когато погледнеш слънчогледите,
целият свят се усмихва.
Без мен няма да е весело."

Оранжевият започнал да се надува:

"Аз съм цветът на здравето и силата.
Аз се срещам по-рядко в природата и
затова съм по- скъп. Аз нося
най-важните витамини. Спомнете си
за морковите, тиквите, портокалите,
мангото и папаята. А когато изпълня
небето на изгрев или на залез слънце,
моята красота е толкова удивителна,
че никой не се сеща за когото и да е от вас."

Червеният не издържал и изкрещял:

"Аз съм владетелат на всички вас.
Аз съм кръв - живота е кръв. Аз съм
цветът на опасността и смелостта и съм
готов да се бия, за да защитя каузата си.
Аз съм цветът на страстта и любовта -
червената роза, коледната звезда, макът."

Лилавият се изправил в целият си
ръст: Аз съм цветът на царствеността,
властта и мъдростта - крале, вождове
и епископи винаги са избирали мен.
Хората не ми се противопоставят.
Хората ми се подчиняват."

Най-накрая Пурпурният проговорил
много по-тихо от другите, но с достатъчна
твърдост:
"Аз съм цветът на тишината. Вие едва
ме забелязвате, но без мен всички вие
губите значението си. Аз представлявам
мисълта и отражението, полумрака и
дълбоките води. Вие имате нужда от мен
за баланс и контраст, за молитва и
вътрешен мир."

И така цветовете продължили да се хвалят
и да спорят. Всеки убеждавал другите за
своето превъзходство. Спорът им ставал
все по- силен и по- силен. Изведнъж
искряща светкавица озари небето, а след
нея поразителна гръмотевица се стовари и
изтрещя. Дъжд започна да се изсипва
безмилостно. Цветовете се свиха от страх,
сгушиха се близо един до друг за успокоение.

Тогава Дъждът проговори:

"Ах, вие глупави цветове! Защо се карате
помежду си, защо се опитвате да
изпъкнете над другите?! Не знаете ли, че
всеки от вас бе създаден с
определена цел - единствен и различен?!
Подайте си ръце и елате при мен."

"Отсега нататък, когато вали, всеки от вас,
редом със своите братя, ще се извие в
небето в огромен поклон от цветове, за да
напомня, че всички вие живеете в мир."

""Дъгата е символ на надеждата

                 за утрешния ден."